Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2010 09:40 - Интервю
Автор: vik56 Категория: Други   
Прочетен: 623 Коментари: 0 Гласове:
0



Виктор Топлийски, писател: Изпихме парите за погребението на Ст. Ц. Даскалов още докато беше жив коментари/2 30 юни 2010, 11:38 Златни спомени Жоро Захариев изпрати на приятел image image image image image Ст. Ц. Даскалов не пропусна да се увековечи пред Кремъл. Дъртият скръндза сигурно се е обърнал в гроба. Бог да прости! Животът продължава Преди близо 25 години Виктор се прочу с книгата си “Пощенската марка – история, куриози, художници”. Тогава тиражът от 6000 бр. бе разграбен от филателистите за броени дни и днес тя е библиографска рядкост. На три световни изложби същата книга бе отличена със сребърни медали. Прочутият криминален роман “Филателен романс” на Топлийски вече е удостоен със сребърен медал в клас “Литература” на най-престижната европейска филателна изложба.

Викторе, ти дълго време беше нещо като помощник-домакин на СБП (Съюза на българските писатели) на небезизвестния Данчо Матеев. По цял ден, а и вечер беше сред хора - чудаци от всякакъв вид. От време оно се носи мълвата как сте се “почерпили” с Данчо с парите, отпуснати за погребението на Ст. Ц. Даскалов?
- Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честта да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение…

Казваш възнаграждение... !?
- Почерпки, а и разни “награди” от “шефа” ми, разбира се. Един ден влизам в кафенето на Съюза. Беше безпаричен ден.

“Колко имаш?” - ме попита “шефът” Матеев. “Лев и нещо” - му казвам аз. “С моите стават три лева. Ще стигнат за две менти и бира.” Беше странна комбинация, но си затраях. Изпихме бирите и продължихме с ментите. Матеев замислен си подръпва хайдушките мустаци. Накрая казва изведнъж: “Мама му стара, ще ги взема на живо! Ти оставаш тука и чакаш…!” и потъна в неизвестност. Чудех се как ли ще се измъкнем от безпаричието.

Какво щеше да взема “на живо”?

- Пресушавам на малки глътки чашката. Не се мина час и той цъфна ухилен. “Дигаме гълъбите!” Хвърля мизерните ни левчета на барманката. Понесе се към изхода. Изведнъж “Стоп!” – Матеев се заковава с гръб към мен. Прави рязък кръгом. “Ти нали искаше оная машина?” – ме пита. Пуля му се глупаво.

За каква машина ставаше въпрос?!

- Нали знаеш, че моята отколешна слабост са старинните пишещи машини. Колекционирам ги. Казвам му “М... да!” “Двайсе лева” – отсече той. Казвам му: ”Нали знаеш, че нямам ни стотинка.?!” “Ще имаш да даваш!” – и пак ме заряза.

Заряза, в смисъл те изостави ли?
- Не, бе, чакам го! Ще ми се пръсне сърцето. Колекционерски трепети. Пристига Матеев с един кашон, вързан с книжен канап. “Хващай!” и аз хващам. “Айде!” и помъкнахме кашона към “Солунска”. “Нали машината се водеше...?!” “Трай! Отведе се!”

В смисъл, че той като домакин я е отчислил от СБП, за да ти я продаде на теб ли?

- Да. Каза ми: ”Лин Бяо я “отведе” на вторични суровини!” А аз припадам от смях. Смея се със сълзи.

А кой е бил този Лин Бяо?!
- Лин Бяо беше жълтеникав мангал – гном, с дръпнати очи. Висок под кинта и петдесе. Матеев преди години го домъкна от “Шанхай”. Това бе една стара, бойна кръчма на Сточна гара, в която се събираха хамали, каруцари, комарджии и тям подобни пияници и айдуци. Накара го да изчисти едно от мазетaта в къщата до писателите, която също се водеше на Съюза и, то се знае, на Матеев като домакин. Там бяха складовете – неговото царство.

Там, в тази къща, са ми разправяли, че е живял Миленков – авторът на текста на песента “Ех, да бех богатско чедо, Буров да ми беше дедо”?
- Да, от тази песен, от същата песен, произхожда прякорът “Буров”, който ми лепна артистът Любо Чаталов преди много години. Та Лимби, както му викахме на Лин Бяо, бе силно наш човек, спеше в мазето на кашони и продаваше семки. Наемът му беше двайсет пакетчета семки месечно.

Вие с Матеев често си пиехте в една кръчма, “Волга”, на ъгъла на “Патриарха” и “Витоша”?
- Така продължихме и този ден. Матеев ми нареди да заема маса във “Волга”, докато той прескочел до тях да укроти жена си: ”Сядаш и поръчваш без никакви притеснения!” “Добре де, ама нали нямаме пари!?” “Кой няма?” - и вади плик, пълен с десетарки. Питам го откъде са, а той - “От Стоян Даскалов”. “Нали е болен? Какви пари от тоя скъперник?” Много се учудих. “Нали мре в правителствена. Нали ти казах, че ги взимам на живо... от фонда на Съюза. Това е помощта, която се отпуска за погребението му.” Казвам му: ”Гениално, но ако не умре...?” А Матеев: “В кърпа ни е вързан! Питах дежурния.” Матеев пресича “Витошка” и продължава по “Солунска”, а аз помъкнах кашона към ресторант “Волга”. Сядам на нашата маса и кака Жана, келнерката, тя не питаше, донася голяма бира и първите четири кюфтета. След малко пристигна и самият Матеев, който я щипна нежно по бузката и продължи да поръчва. После отидохме с две шишета служебна ракия и плик с топли кюфтета у нас да гледаме някакъв мач.

И как върнахте изпитите пари от фонда за погребението на Ст. Це-то!?

- Не сме ги връщали. Влизаме в коридора, у нас. Телефонът звъни, та се къса. Вдигам аз слушалката. “Здрасти, Викторе! От протокола се обаждаме. Данчо при теб ли е? Казаха ми, че сте тръгнали заедно. Мислех си, че някой ни е топнал, че сме “отвели” пишещата машина. “Не е” – мънкам аз. “Предай му, че току-що Ст. Це.-то почина. Той знае какво да правите!”

Е, как платихте за погребението?! Как го погребахте? Откъде събрахте пари?

- Така го подхванахме класика - още на живо. После продължихме и на умряло. Погребението мина блестящо. Венци, букети, ленти – всичко струваше осемдесет лева. За останалите се досещаш... Синът му остана много доволен как мина. Дъртият скръндза остави много пари. Е, наследникът, за благодарност, ни покани на ресторант, за Бог да прости. Пийнахме и хапнахме обилно. Накрая подаде триста лева на Матеев. ”Разбрах, че толкова трябват” – каза той. “Благодарим, благодарим! Бог да го прости баща ти, добър човек беше!” – каза Матеев и тъжно отсипа от чашата на пода. Дъртият скръндза сигурно се е обърнал в гроба. Бог да прости! Животът продължава.

Жоро ЗАХАРИЕВ


Тагове:   интервю,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vik56
Категория: Новини
Прочетен: 398993
Постинги: 284
Коментари: 162
Гласове: 262
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031