Безмилостно                                                                                Легендарният генерал Колев                                                      Роман от Виктор Топлийски                                                       Чернова за редактиране                                                            Нещо като начало                 Нито един писател не може да угоди на всички и никой не битрябвало да се опитва.                                                                                                                Реймънд Чандлър      Неведнъж е повтаряно, че на нашата малка планета всичко е вече открито, че всичко отдавна е казано, че няма нищо ново под слънцето. Индивидът , който произнася подобни баналности, влиза в ролята на невежа, страдащ от мисълта, че главата му прекалено е натежала от мъдрост.    Защо трябва да залагаме на нещо толкова рядко като човешката интелигентност, когато бихме могли да заложим с далеч по-голям успех на нещо така необятно като човешката глупост? Природните ресурси се изчерпват. Единствено човешката глупост остава неизчерпаема. А това е една доходна суровина...                                                                                                                 Б. Райнов Човешката глупост е толкова всеобхватна и вездесъща, че много често не е нужно да бъде опровергавана.                                                                                                                  В. Топлийски      “Матеев в канцеларията работи, на високи обороти”. Това си записа Буров в тефтерчето тогава. Матеев въртеше циклостилните писма за абонаментната кампания на списание “Славейче”. Бе повикал Буров да му помага, а и да учи още един занаят.                                                              Към Читателя    „ При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа”
                                 /Ген. Хайнц  Гудериан (1888-1954), участник в двете световни войни, теоретик на танковата война на Третия райх/ „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина”
                                 /Фелдмаршал Август фон Макензен (1849-1945), главнокомандващ на обединените сили/        Близо сто и петдесет години след рождението му генерал Иван Колев продължава да буди същото възхищение в сърцата на родолюбивите българи, каквото е предизвиквал още приживе. Повече от тридесет години тая в сърцето си безкрайно уважение към тоз велик българин и войн. В центъра на София на ъгъла на улица “Узунджовска” и бул. “Витоша” се намира една стара жълта къща на която има скромна паметна плоча удостоверяваща, че тук е живял същият велик българин. Едно време там на партера се намираше известната кръчма “Карлово”, в последствие закусвалня, а сега пицария. На горният етаж живееше един от близките приятели на баща ми чичо Тачо Калудов. Той имаше син Стефан няколко години по-малък от мен с когото се разбирахме много добре. Той още от малък  имаше талант за художник, какъвто и стана впоследствие. Аз както казва бай Иван Божилов съм бил красиво, но лошо дете и затова са се чудели на моето разбирателство със Стефан. Още повече, че той е по-малък. Сега на тази възраст мога само да се подсмихвам на този факт.  Просто никой не знаеше, че изпитвам възхищение към хората на изкуството. Та в  тази къща татко ме водеше с удоволствие на гости. Там бе спокоен, че няма да правя поразии. По ирония на съдбата баща ми бе бивш кавалерист от гвардията на Негово Царско Величество Цар Борис ІІІ. Предполагам,  е знаел , че генерал Колев е живял някога в нея. Никога не с чух и дума по тоз въпрос. Тогава бе опасно да се споделят такива неща... А нашите всячески избягваха да говорят опасни работи пред мен. Бях страхотно дрънкало и можеха да си навлекат неприятности от тъй наречената “народна власт”.      Мълвата още отколе разказва. Когато  “двойните освободители”  нагазили в златна Добруджа в началото на септември 1944 г. първото, което направили било да потърсят и да съборят паметника на генерал Колев. Горките окупатори. Те просто не знаели, че тоз неблагодарен народ не успява да издигне паметник на своя герой, макар да са събрани средства и да има готови проекти от фонда на негово име. Но тези които се яли пердаха в Добруджа добре помнят. И до ден днешен сме длъжници на славния генерал.                                  9 септември 1944г. Името на генерал Колев е изтрито от историята. Споменаването му е престъпление. Прегрешението на отдавна изтлелия славен войн е, че се е осмелил да се сражава с „братята руси”. Имал е неблагоразумието да направи за посмешище пред света славната казашка конница и руска войска. Разбива ги безапелационно. Вместо за подвизите на славния генерал Колев, няколко поколения българи учат  измишльотини от рода: ”Българските войници били тласкани от империалистите да се бият с русите, но те отказали да вдигнат ръка срещу своите братя – освободители.” Такива щуротии се учат. А пленените руски бойни знамена и щандарти събират прах заключени в мазетата на музея като най-строго пазената  държавна тайна…                                                                         И така по ирония на съдбата години след смъртта на баща ми зърнах паметната плоча на стената на скъпата в  детските ми спомени къща и в мен узря решението да възкреся в книга и сценарий спомените  за легендарният генерал.    За основа на романа съм ползвал прекрасният сборник “Генерал – лейтенант Иван Колев” под съставителството и редакцията на Цочо В. Билярски и общата редакция на Никола Григоров. Също така “Български хроники” на Стефан Цанев, интервю на историка Радослав Симеонов, материали от Държавния архив, форуми и материали от Интернет.    Искам да разкажа  за делото на тоз велик българин. Дано бог ми даде таз възможност.                                                                                                                                      В.Т   *****                              Генералу Колеву   О, кои са тия дето идат? Дет налитат. Като гяволе са бесни, и не знаят мира, нито милост. Де що сретнат, колят и затриват. Оня на жребеца черен ги команди. Той самият сатана е! И се казва Колев. 2010. В.Т. *****               Добруджанската конница

Не конница – морски                   
вълни побеснели,                       
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;

не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;

не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от топот и трясък,

блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!

Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!

Иван Вазов
1916   *****