Телевизор. Предават червен митинг. Буров спи и сънува кошмар. Склещен е в тълпата. Задушава се. Облива го студена пот.  Блъсканица. Ръгат го изкривени червени лица. Опитва  да се обърне. Иска да избяга. Тълпата го повлича. Отправя умолителен взор към небето : “Ех,  сега да налети  генерала та да изколи  таз пасмина” – мечтае си  той. Поема  дълбоко въздух, като риба на сухо. И ето... в миг небето притъмнява.  Мълния раздира небосвода и прави на сол  петолъчката  над партийния дом. Отгоре като Свети Георги , но на чер разпенен кон се спуска генерал Колев с бляскава сабя в ръка. Лети в бесен кариер. По него е разярената му конница. Сабите са  извадени. Жадни са за сеч. Гръмва страховита музика -  “Валкюра”  от Вегнер. Настава яростна кървава жетва. Почернява от  кръв. Това е само миг. Гръмотевица!  Мавзолеят се срива в облаци прах...

          А генерала възправен на стремената  размахва сабя и отгърмява към небесните висини.