Виктор Топлийски: Книгата за Топалов започнах случайно  коментари/1 26 април 2010, 19:23  
София, България изпрати на приятел Навремето срещу една книга можех да сваля бай Тошо от самолет и да кача някоя фльорца, спомня си писателят. Преди близо 25 години Виктор се прочу с книгата си “Пощенската марка – история, куриози, художници”. Тогава тиражът от 6 000 бр. бе разграбен от филателистите за броени дни и днес тя е библиографска рядкост. На три световни изложби същата книга бе отличена със сребърни медали. Виктор се появи внезапно в културните среди след работата си в Съюза на българските филателисти под крилото на Иван Славков- Батето , който по това време бе генерален директор на БНТ и председател на Съюза на филателистите. Младият писател бе председател на Националния клуб на младите филателисти. Фридрих, както му викат приятели от казармата, бе назначен в престижното издателство “Народна култура”, директор на което бе сегашната преводачка и издател Вера Ганчева – сестра на небезизвестната телевизионерка Васа Ганчева. Там се издаваше само преводна литература и то най-нашумелите романи в тиражи от стотици хиляди. Книги от типа на “Богат , беден” с корична цена 5 лв. веднага се появяваха в антикварната книжарница на цена 80 лв.. По време на летния сезон самолетните билети, особено до морето, бяха кът и за съдействие се обръщахме към... Виктор. Той доста нагло се шегуваше, че срещу една книга може да свали и бай Тошо от самолет и на негово място да качи някоя мацка.
Криминалният роман “Филателен романс” на Топлийски вече е удостоен със сребърен медал в клас “Литература” на най-престижната европейска филателна изложба. Имената в романа са автентични. Главният герой е небезизвестния от близкото минало Пею Бъчваров- бивш началник на протокола на Съюза на българските писатели по времето на председателството на Георги Джагаров /в последствие заместник председател на държавния съвет, сиреч заместник на бай Тошо/. Другият главен герой е прочутият по онова време зевзек, домакинът на СБП, Йордан Матеев. Срещам се с Виктор Топлийски за да го поразпитам за това онова от живота му през последните години и за новата му книга.

- Викторе, лесно ли се взима разрешение от Веско Топалов или от Силвио Данаилов за да се пише книга за тях?
- Всичко стана случайно. Бях в Съюза на филателистите да си получа диплома и сребърния медал с който бе награден на криминалният ми роман “Филателен романс”. Тя се проведе в НДК под патронажа на президента Георги Първанов. Та там от секретаря Христо Николчев и Красимир Лилов разбрах, че ще има тържествено връчване на златния медал от същата изложба и на Веско Топалов. Имаха нужда от фотограф и аз предложих да повикам дъщеря ми да снима. Та май че, по-точно, си изпросих поканата. В края на тържествената част подарих на Веско и Силвио Данаилов романа си. Те бяха доста учудени. Това не влизаше в протокола, но се зарадваха и казаха, че ще го прочетат. После ми щукна да попитам Данаилов дали има биографична книга за Веско. Той ми каза, че няма и, че това е много интересна идея. Аз му казах с най-веселия си тон, че книгата вече се пише.

- Разкажи ми за някои от най-интересните моменти, срещи, разговори около книгата за Веско? Той ли ще победи ли сега в София?
- Силно се надявам. Смятам, че Веско е един шахматен гений, който заслужава отново да бъде на шахматния Олимп.

- А на теб откъде идва интересът ти към шахмата?
- О, това бе преди 40 и кусур години. Помниш ли нашия махленец Георги Кушвалиев? Същият сега е известен радио и телевизионен водещ , поет и кво ли не още. Той е по-голям от мен и още в онези години публикуваше епиграми във вестник “Футбол” и други вестници. Та той ми разказваше за шахматния клуб на “Славия”, където било пълно със страхотни капии. Разказваше ми за Хюсеин или както той попреправяше, “Клюцеин”. Разказваше ми и за двамата махленци Яцев и Галин Каменов, които играят в трамвая шах като удрят по един шахматен часовник и се карат. Хората ги вземали за луди. Вторият даже по едно време бе зам. министър на здравеопазването, а сега е шеф на окръжното ХЕИ.

- За тях също се разказва в новата ти книга - “Русенско начало”? Защо я кръсти така?
- Чувал ли си , че в шахмата дебютите си имат имена. Помниш ли мача Фишер- Спаски. Тогава бяхме още ученици. Та тогава много гламавци се чудеха какво е "Дебют Рети", "Английско начало", "Сицилианска защита", "Френска защита", "Каро- Кан". Е, сега тези работи и пеленачетата ги знаят... А, бе, много е просто. Веско Топалов и неговия мениджър Силвио Данаилов са от Русе...

- Не се ли притесняваш, че влизаш в територията на изявени познавачи на шахмата, които доста преди теб са писали?! Хора като Живко Кайкамджозов и Петко Петков, например?
- Коя мома не ще да я щипят, не се хваща на хорото... Моето искрено уважение към тези големи имена, както и към Живко Гинчев. Във възторг съм от книгата му за мача в Калмикия между Веско и Крамник, “Тоалетната война”, както и “Изстрадана победа” на Стефан Сергиев, но ако Веско и Силвио се бяха стреснали от Руската школа до никъде нямаше да стигнат. Е, аз преди много години се занимавах за кратко време доста сериозно с шахмат. Дори бях включен, с малка измама, още като бях ученик, в отбора по шахмат на “Медицинска академия”.

- Кой, според теб, е най-великият световен шампион?
- Без да се замислям, Боби Фишер. Той разби цялата руска школа. Направо се подигра с нея. Същото прави и Веско и затова го недолюбват и му правят мръсни номера. Руската грандоманщина е всеизвестна във всички сфери. Помниш ли този лозунг : “Съветското джудже – най-голямото джудже в света!”.

- Знам, че и с футбола си на ти? Гунди или Стоичков?
- Ако не те познавах и теб, и хуморът ти, щях да ти тегля една. Това е въпрос, който лично мен ме обижда. Само много тъпи хора могат да сравняват несравними величини. Примерно, кон с кокошка или Гопод с някъв пиян поп... В спорта има един човек, който извечно ще носим в сърцата си. Той е неподвластен на времето. Сещаш се за кой говоря. Той бе божество... Аз имах рядкото щастие да го виждам от близо. Ей, боже, никога и не помислих да го докосна. Бил съм на ръка разстояние - не посмях да го пипна. А други му се качваха на главата и в прекия и преносния смисъл. Ритаха го, щипеха го, бодяха го с игли, хулеха го, плюеха го... А той приемаше със всеопрощаваща усмивка всичко надмогнал болката и унижението. Не доживя и христова възраст. Бог си го прибра овреме . Не даде възможност да го омаскарим, както само ние си можем.

- Виждал съм те да висиш в кафенето на Съюза на писателите, на преводачите, в клуба на журналистите...
- Не съм висял, а бях непрекъснато там. Въобще не съм се “движил”, бях си там. Някои се подвизаваха. Аз и Матеев не. Аз и Матеев бяхме домакини. Имаше такава длъжност... Това тогава бе важна позиция или положение. Домакинът отговаряше за какво ли не в службата. От това да светят крушките в издателството до ремонтите и погребенията. Длъжност, сравнима с тази на старшината на ротата в казармата. Помниш, че на старшината му викаха “майката”. Ако прочетеш моята книга “Филателен романс” или пиесата “Кутията на Пандора или сваляй гащите” ще ти светне, както казваше великият Бъчваров... Домакинът е нещо като “майката” на службата. Едно време, преди девети, жените са били домакини. За това по татово време длъжностите домакин бяха женски според кодекса на труда!

- Ти как си бил назначен на “женска” длъжност?
- С връзки. Тогава ставаха чудеса с вдигането на един телефон като те препоръча влиятелен човек. От женска, длъжността стана мъжка. С едно вдигане на телефон. Сега цели операции се правят за смяна на пола. По бай Тошовото време ставаше само по телефона. Медицински факт. И педалите си бяха педали. После се прекръстиха на гейове.

- Ако беше по-млад би ли “изчезнал” както правят много от младите сега?
- Отиват там, където има. “Там дека им е згодно”, както казваше баба ми. Ние не бяхме готови. Ако знаех, че ще се обърне палачинката, щях да науча няколко езика, за да досаждам с глупостите си на повече народ с моите истории. Утехата ми е, че тук все още има достатъчно четящи. Нямат пари за хляб, та камо ли за книги, но въпреки това пак четат. Нация, която чете, има бъдеще. Вярва в чудеса. Помниш ли песента на АББА “Ай билийв ин ейнджълс”- “Аз вярвам в ангели”... Нашите деца са нашите ангели... Те четат. Те са по-близо до бога от колкото някои урурунгели могат да си представят...

Интервю на Жоро Захариев